„Наистина е възможно  младите родители да се разтревожат просто защото не се разбрали какво означава твърдението, че за добро или зло, първоначалното възпитание е много важно. Но се случва също и да не  се притесняват за неща, които би трябвало да ги притесняват. Ако са динамични, щастливи, жизнерадостни и се отнасят към децата си като към човешки същества, тогава родителите правят всичко необходимо и няма нужда да се чувстват неспокойни или неуверени. Но това не трябва да остава само на думи. Детето трябва действително да бъде прието като пълноправен член в живота на двойката, като човешко същество, момче или момиче, в достойни взаимотношения със своите родители. Не може да се отнасяме с него като към играчка или домашно животно. Дори не е достатъчно да се отнасяме добре с детето, а трябва истински да го зачитаме. Трябва да изразяваме уважение и в най-малкия свой жест и поглед. Да възпитаваме означава всъщност да се отнасяме към детето като към човешко същество; да му позволим да разгърне своята енергия и да му помогнем да се чувства пълноправно човешко същество сред останалите. А това се прави в среда, която наричам триадична и която включва бащата, майката и детето. То трябва да се чувства като един от тези три полюса. В противен случай, ако полюсите са два – майката и детето, - се получава диада, „огледало”, а няма нищо по-лошо от това, тъй като така се парализират бъдещите динамични възможности на детето. Както виждате, тук не се касае за приучаване към добри навици, а за динамика на несъзнаваното. Следователно дори ако бащата отсъства физически, майката трябва непрестаннно да го споменава, за да осигури тази триада. Тя трябва да каже на малкото: „ Без твоя баща нямаше да се родиш. Ти имаш баща като всички останали деца и някой ден ще го потърсиш. Сега съм скарана с него, но когато ти се появи на този свят, аз го обичах. И понеже те обичам, това доказва, че и у него е имало много добри неща.” За съжаление не винаги се  случва така, но е много важно такова съгласуване между майката и детето по отношение на бащата да се осъществи възможно най-рано.”

Фр. Долто, „Основни етапи на детството”