Как да възпитаваме момчетата?

Един от най често задаваните  въпроси в кабинета ми (а и в интернет пространството) е:

„Имам син. Той прави това и това. Много съм притеснена. Кажете какво да правя?”

„Оставете го на грижите на баща му” е най- честият отговор от моя страна, което

моментално поражда вълна от негодувание в редиците на всеотдайните майки-

мъченици.

Нека разгледаме ситуацията по-подробно и видим защо бащата има по-големи

шансове да отгледа здраво момче и да го възпита като мъж, в сравнение с една

майка, поела и бащинските функции.

Един от основните фактори е, че самият баща преди да стане мъж е бил момче. Това,

което за една жена изглежда плашещо и опасно, всъщност може да бъде безобидно или

дори структуриращо за момчето. Обратното също често е вярно - това, което за една

жена изглежда уместно, може да възпита у момчето едни, не до там „мъжки” качества.

Майката възпитава през страха, бащата възпитава през изграждането на умения

за справяне с различни ситуации.

Пример: синът се прибира плачещ и окървавен, понеже е паднал от колелотo. В

болшинството случаи майката реагира: „Божичко! Aз казах ли ти, че ще се пребиеш с

проклетото колело? Ама като не ме слушаш, така е. Заключвам велосипеда в мазето и

повече да не съм те видяла на колело, че следващия път сигурно ще е още по-зле...”.

Бащата: „О, виждам, че си се ударил зле. Падна от колелото. Как се случи? Ясно, карал

си бързо и рязко си извъртял кормилото, това е причината да загубиш управление.С

лучва се. Ела да преговорим пак основните правила: като се движиш бързо въртиш

плавно кормилото, не стискаш само предна  спирачка, ако е хлъзгаво или има пясък

спираш бавно, а не от веднъж и т.н.“

Майката възпитава през чувството на вина, бащата възпитава през респекта и

авторитета.

Пример: синът е трябвало да се прибере в 21.00 часа, но звъни на вратата чак към 23.00

часа. Майката: „Къде беше досега, момченце?Скъсах се да обикалям по терасите и да

пия успокоителни. С това твое отношение към мен ще ме погребеш много скоро.

Съсипа ми и нервите и здравето.” И почва да плаче. Бащата: „Имахме уговорка да се

прибереш до 21.00 часа или ако закъсняваш, да се обадиш. Защо не го направи- знаеш,

че за да оставаш до по- късно трябва да ни уведомиш. За наказание до края на

седмицата ти забранявам да се прибираш по-късно от 20.00 часа, а ако това се повтори

ще бъда принуден да взема още по-строги мерки спрямо теб. У дома има правила,

които, дори да не харесваш,  ти се налага да спазваш.”

Майката преекспонира чувството за самосъхранение, бащата възпитава кураж и

увереност в собствените сили.

Пример: синът се прибира плачещ и с разкървавен нос, следствие от сбиване с приятел

или съученик. Майката: „Оооо, кой ти причини това нещо? Петър? Сега отивам да му

покажа на тоя побойник кой е по-силният. Ще го науча аз него. Ще му откъсна ушите.

Следващия път, ако някой ти каже нещо, без да се разправяш, без да се биеш, веднага

при мен, аз ще се оправя, няма да ставаш гамен като тях!”. Бащата: „Охо- участвал си в

битка? Браво за смелостта. Няма значение, че този път са те победили- важното е, че си

се опитал да се защитиш. Аз мога да те науча как да се защитаваш когато се налага.

Сигурен съм, че следващия път ще си много по- уверен в силите си и резултатът ще

бъде в твоя полза.”

Като цяло може да обобщим, че майката има по- голям превес във възпитанието

на момчето до третата година, след което е добре постепенно да се отдръпне и да

повери основната тежест по възпитанието в ръцете на съпруга си. Това предаване

на „щафетата” може да се получи адекватно само ако и двамата родители са готови -

бащата да поеме отговорността, че все повече ще служи за пример на сина си и майката

да бъде готова да гради образа на добрия баща, въпреки различното си мнение по някои

въпроси.

Все пак авторитетът на бащата се вписва основно през думите на майката.

Валентин Стоилов - психолог на Фондация "Цветан Цанов"

(статията е подготвена за сп. "РОЗАЛИ")