"Ревността е огромна загуба на енергия за човека, бил той дете или възрастен. Първо съществува ревността на по-голямото от по-малкото дете, а след това и  Едиповата ревност към бащата и майката. Ако успее да превъзмогне тези две състояния, детето добива увереност, която може да сподели и със своите родители.

В детските групи, както и в многобройните семейства, изправени пред проблема с непреодоляната ревност, ролята на родителя и възпитателя не е лесна. Когато се отнесем към едно дете по определен начин, всички останали деца ревниво очакват да се отнесем и към тях по същия начин, което би било погрешно, при положение че всяко от тях се намира на различен етап в разрешаването на проблема. В такъв момент родителят или възпитателят трябва ясно и непоколебимо, а не под "сурдинка", да обяви своето право на несправедливост: "Аз съм несправедлив и винаги ще бъда такъв." Ако това бъде заявено, въпреки че се опитвам, разбира се, да не оставаме несправедливи, по- голямата част от исканията ще отпаднат от само себе си, защото няа да успеят да разклатят увереността на възрастния, който вече осъзнава, че "прави каквото може". Децата отлично познават слабите места на възрастните и умеят да ги настъпват точно там. Родителите трябва да знаят, че каквото и да правят, давайки най-доброто от себе си, те винаги ще правят грешки в очите на децата. Дори най-любящият родител в даден момент може да стане причина за някакво страдание у детето. Ако то тогава заяви: "Не те обичам", отговаряме: "Това няма никакво значение - ти не си се родил, за да ме обичаш." Родителите често слушат упреци от страна на детето, но в повечето случаи тове не би трябвало да промени тяхното поведение, защото имат задачате не да му се харесат, а да го възпитават. Ако с израстването детето продължи да се стреми непременно да угоди на родителите си и смята, че те винаги са прави и справедливи, такова дете е в лошо здравословно състояние. Колкото по -способно е да показва враждебност, примесена или редуваща се с обич към своите родители, толкова по-добро е неговото душевно състояние. Това показва че в отношението му към родителя е преодоляна инцестната връзка и пълната зависимост. Така то започва да има собствена позиция."

Фр.Долто, "Основни етапи на детството"