- Какви симптоми у децата трябва да накарат родителите да се обърнат към психоаналитик?
- Би могло да се каже – всичко, което кара родителите да си мислят (а те добре познават своите деца и аз им имам голямо доверие), та всичко онова, което кара родителите да си мислят, че детето им е тъжно. Щом почувстват, че детето им е нещастно – мисля, че това е добрият, правилният отговор. Или когато привидно...всичко върви добре, но вие се тревожите за нещо, ами отидете тогава да поговорите със специалист. Това ще ви помогне понякога да разберете неща, които се случват не толкова с вашето дете, колкото с вас самите. И да погледнете ситуацията отстрани, да свалите голям товар от плещите си и да позволите нещата да потръгнат както за вас, така и за вашето дете. Спомням си, когато за пръв път при мен дойде едно 5-годишно момиченце с родителите си. То наскоро се беше сдобило с по-малко братче и бе станало твърде пакостливо. И родителите разказваха: “Тя е палава и невъзможна у дома. Направо не е за вярване, човек би помислил, че желае смъртта на бебето - сяда отгоре му, заплашва, че ще го изхвърли през прозореца. Ние сме много ядосани, мъмрим я непрекъснато и не разбираме - защо тя не обича това братче?!” Аз поговорих с тях и ги попитах: “ Вижте, а може би дъщеричката ви просто е нещастна?” И накарах тези родители да се разприказват малко около взаимоотношенията със собствените им братя и сестри, около съперничеството им с тях. И те си припомниха: “О, да, наистина, когато бяхме малки, се чувствахме нещастни”. “Ами ето, спомнете си, – допълвам аз – вашата дъщеричка не е лоша, тя просто преживява трудни моменти и трябва да разбере, че вие продължавате да я обичате също толкова!” На тръгване момиченцето, което ни беше слушало мълчаливо и навъсено през цялото време, се обърна към мен и ми каза: “Сега разбрах каква професия имаш ти. Ти се преводач за родители!” Намирам това за много хубаво. Понякога срещата с психоаналитик означава просто, че ще срещнете някой, който да ви “преведе” малко от онова, което не съумявате да разберете у вашето дете и което не е непременно някаква ваша грешка.
Катрин Матлен