Отношението на родителите към училището и учителите се оказва решаващо за начина, по който детето ще се настрои към учебния режим и ще се отнася към учебните си задължения. За да се адаптира детето ви по-бързо и по-безболезнено към училищната среда, е важно преди това да си спомните за собственото си детство, преживявания и отношение към училище.Да си дадете сметка какви са собствените ви нагласи и очаквания към училището, учителите, вашата роля на родители в учебния процес и ежедневието на вашето дете. Това е съветът на психолога Инна Бранева към всички, които имат ученик вкъщи.

Преди да си помислим какво да кажем на децата за училище, е добре да помислим по какъв начин ние го възприемаме, съветва психотерапевтът. Според нея има два основни проблема, които се срещат в последно време в отношенията семейство - училище.

При първокласниците това е

промяната на нагласата към малкия човек

Обикновено до този момент той е бил дете, но когато тръгне на училище, изведнъж изискванията към него се променят. Дори на детето дълго да е говорено какво е училище и как ще се промени животът му, за него не е възможно да си представи доколко тази промяна ще обхване всекидневието му. Несъзнавано възрастните променят нагласите си към детето и очакват от него често повече отговорност и зрялост, отколкото е съответна за възрастта.

В стремежа си да бъдем по-стриктни и по-добре възпитаващи, понякога дори с болка в сърцето – променяме не само изискванията си към детето, но и цялото си емоционално отношение към него. Детето може да се почуства объркано, не просто режимът му е променен, но и възрастните около него са по-различни. Често порасналите вече хора си спомнят тръгването на училище като край на детството. Но поне до 11-12 години, когато навлиза в предпубертета, то си остава дете, дори да говори, да изглежда, и да се държи като голям човек. И детството му не бива да свършва по-рано, уточнява Инна Бранева.

Вторият голям проблем е

отношението на родителите към училището

Когато един родител не пази много добри спомени към своето училище, чул е от свои познати много отрицателни истории, създал е в себе си отрицателно и неуважително отношение към училището, не може да очаква детето му да има положително отношение към тази институция, нито да харесва учителката си или да посещава с желание класната стая.

Дори родителят да казва на детето си, че то трябва да учи и да ходи на училище, поведението му, думите, тонът, жестовете дори могат да дадат на детето точно обратното послание: че училището е нещо отрицателно, предупреждава психологът.

Децата са изключително чувствително към знаците и емоциите на своите родители. Поставени в ситуация на "двойно послание" (double bind)  те не знаят на кое да отговорят: дали на това, което всички възрастни им казват - учи, за да сполучиш; или на това, което им демонстрират – че днешното образование за нищо не става, учителите не са достатъчно подготвени и мотивирани, училището не е заинтригувано от децата.

Според Инна Бранева разбирането на родителя (най-често чрез собствените спомени от тези години) за срещата на детето с училище е в основата на добрата подкрепа за адаптирането на детето, неговата мотивация и изграждане на положителна самооценка. Всъщност първата и основна функция на училището (особено в първите три години) е социализиращата.

Добре всички са доволни и да се радват, когато децата имат добри оценки и се справят със задачите си. Но много по-важно за цялостното развитие на детето е то да се чувства комфортно в училищната среда. Това не зависи толкова много от оценките, колкото от отношенията, които създава с учителите и със съучениците си, от начина, по който са поставени очакванията и изискванията на родителите. Разбира се, трудности винаги има. Но със спокойствие, време и разбиране всичко е преодолимо.

Ако родителите имат свръхизисквания

и свръхочаквания, детето не се чувства комфортно в училище, защото излиза, че никога не е достатъчно добро.

Ако родителите нямат уважение към училището като институция и към учителите, това също не е добър сигнал за детето. Разбира се, в училище се срещат всякакви хора. Има такива, които са родени таланти. Има и такива, които са временно там, докато си намерят друга работа и нямат умения и опит за работа с деца. Но въпросът е, че когато поверявам моето дете на една институция, е добре да покажа доверието и уважението си към нея предварително, прави уговорката специалистът. Добре е майките и татковците да си спомнят за хубавите моменти от училище и да ги споделят с детето си.

Второто важно правило, за да се чувства детето добре в училище, е да не подценяваме проблемите му там. Децата винаги трябва да се изслушат, дори и в ситуации, в които възрастният няма решение как да преодолее възникналият проблем. Когато изслушваме децата, това им показва, че тяхната връзка с нас продължава, че те не са излезли от детството. Не бива да очакваме, че училището ще поеме всичките възпитателни и закрилящи функции, предупреждава психологът.

Ако един родител прехвърли тези задължения на училището, рискува да подмине важни събития от живота на детето, които биха могли да бъдат определящи или понякога дори травмиращи за него. 

Инна Бранева съветва родителите да поставят на децата

по-скоро кратки и ясни цели

които съответстват на техните представи за живота. Да намират мотивация за тях в сегашните им мечти, отколкото в цели, формулирани според разбиранията на възрастните. Когато едно дете е на седем години, за него не е достатъчно стойностно да му обясняваме какво ще бъде на 20 години. То просто не може да си го представи. Един родител би могъл например да не противоречи на желанието на детето да кара боклукчийски камион, т.к. това желание може да даде стъпка за мотивиране на детето към училище: "Искаш да караш такъв камион, като пораснеш? Това е интересно. Но за да караш такъв камион, ти трябва да се научиш да четеш, за да можеш да си вземеш книжка. А книжките за камиони са още по-специални." Така би могъл да изглежда разговорът на една майка с детето в първи клас.

Родителите не бива да лъжат децата

предупреждава още психологът. Ако самите те не са имали много висок успех в училище, не бива да прикриват това. Лъжата рано или късно излиза наяве и децата се чувстват предадени, защото забраната за лъжа е един от основните постулати във възпитанието. Родителят би могъл да признае, че не е имал високи оценки по всички предмети, но да сподели какво му е харесвало в училище, нещата, които е научил там. Или дори тези, които не е научил, но би искал да научи, ако имаше тази възможност. Всеки такъв разговор предава на детето послание за подкрепа. 

Добре е родителите да изберат от собствената са житейска история тези моменти, в които са се чувствали добре, и да разкажат на детето си за приятелите, за любим учител, защото нищо не мотивира по-добре от личния пример, съветва Инна Бранева.

Важно е възрастните

да се отнасят внимателно с раздялата

на която децата са подложени, ако са в първи клас или ако сменят училището и учителите си след четвърти и седми клас, уточнява експертът. Родителите, гледайки в бъдещето на детето, са склонни да не обръщат внимание на това събитие. Но всяка раздяла е загуба и има емоционални измерения, дори и детето да го очаква светло и прекрасно бъдеще.

Психологът съветва родителите да се опитат създадат връзка между миналото и настоящето, като например помогнат на детето да продължи да се вижда с любимите си приятели от детската градина или от стария клас. Да му обяснят, че влизането в нов клас не значи непременно раздяла завинаги. Добра работа в такъв случай би могъл да свърши пример с приятели на мама и татко, които те са запазили от детските си години.

Важно е родителите да осъществят

добър контакт с учителите

Как се срещаме с тях, как говорим с тях – всеки елемент дава информация на нашите деца и те действат според това, което несъзнавано предполагат, че ние искаме от тях. Ако нагласата на родителите към училището като институция е предварително отрицателна, несъзнаваната лоялност на детето го подбужда към провокативно поведение. Когато родителите и учителите си имат взаимно доверие, тогава детето може да изгради здравословна лоялност към училището и да се чувства там добре и на сигурно място.

Източник:  www.dnevnik.bg

Автор: Инна Бранева