„Всъщност трябва да се разбере, че използването на физическа сила срещу дете няма нищо общо с възпитанието. Да се удря дете е животинско. Животните използват сила срещу малките си, защото не разполагат с език. Как е възможно обаче човешко същество да реши да бие дете, освен ако не е с потиснато либидо?! Разбираемо е, ако, излезли извън кожата си, майката или бащата шляпнат детето по дупето, но това не е възпитание и родителите трябва добре да го знаят. В случай, че са прибягнали до насилие, майката или бащата без колебание трябва да кажат: „Извинявам се, но ти ме изкара извън нерви.” Когато го шамаросаме, то е унижено и подтикнато към мазохизъм, но ако го удряме по дупето, то получава чисто генитални усещания, подобно на сексуално удоволствие. Детето няма същата сексуалност като възрастния и за него  всяко силно усещане е удоволствие. Следователно битото дете ще направи така, че да бъде ударено отново, и се получава порочен кръг.”

Фр. Долто, „Основни етапи на детството